Д-р Стоил Славов
Уверен съм, че една от най-добрите терапии за диабетиците, особено за младите – това са историите на хора, които са преодолели своята болест. Например за спортисти, които независимо от диабета, са постигнали най-големите висоти в спорта; но и хора с много други професии, актьори, политици, учени, пътешественици, подложени на огромни физически и умствени натоварвания. Сред всички тях е имало немалко диабетици, но най-поразителното е, че диабетици има не само сред атлетите, политическите лидери и талантливите учени, но и сред най-известните в света красавици. Така че – ако съдбата е надарила човек със сила, ум или красота, това диабетът не може да го отнеме!
Напомням ви за тези хора, но преди това искам да уточня, че информацията за всеки има поверителен характер. Затова може да се говори само за тези, които сами са признали за своята болест в интервю, статия или книга, както и за тези, за които има свидетелства в различни източници, включително интернет.
И така, да започнем със спортистите
В списъка попадат стотици звезди от световна или поне от национална величина: десетки професионални футболисти и бейзболисти, тенисисти, хокеисти и голфъри, скиори и гребци, баскетболисти и даже боксьори. Има и представители и на по-екзотични видове спорт като жокеи и ски скакачи.
Един от най-известните спортисти-диабетици е Боби Кларк, канадският хокеист. Робърт Ърл Кларк е един от малкото професионални хокеисти, който никога не е пазел заболяването си в тайна. А се е разболял още на 13 години – и разбира се, от инсулинов диабет тип 1. Но хокеят бил неговата страст. Боби се увлекъл от него едва тригодишен и не искал и да чуе да го зареже. Той и не го направил: 19 години играл като любител, 15 години бил професионален хокеист, а днес „вече пенсионер“, се изявява като мениджър на голям клуб в САЩ. Боби Кларк е не просто спортист, който е достигнал успех в атлетичен и силно опасен спорт. Той бил звезда на Националната хокейна лига, довел „Филаделфия Флайерс“ до победа за купата Стенли през 1973-74 и 1974-75. Към своето заболяване Кларк се отнасял с цялата си сериозност; той бил един от първите диабетици, които започнали да ползват глюкометър и по негови думи именно спортът и рационалното хранене му помогнали да победи болестта. По-точно не да я победи, а да съжителства мирно с нея, без да жертва главната цел и смисъл на своя живот. И трябва да се добави още един интересен щрих – през цялата си кариера е нямал нито една сериозна травма.
Следва продължение
